Има нещо, което ние не можем да си представим - това е жив човек, който да не извършва работа. Всички хора, от момента на раждането си до момента на смъртта, все работят. И това не е просто предположение, но фактите навсякъде го потвърждават. Не ни трябват големи усилия за да се убедим в това. Достатъчно е да хвърляме поглед върху заобикалящата ни действителност. На която държава и да се спрем, в който град и да хвърлим поглед, първото впечатление е, че се извършва работа. Цял свят работи! И личи си! Плодовете са неизброими! те досягат еднакво, както обществения така и единичния живот, науката, изкуството, техниката, търговията и всички клонове на целокупния живот. И хората не са слепи за тези плодове. Напротив, те съставляват тяхната радост и са предмет на безчислени похвали. Днес, която книга и да отвори човек, все ще срещне няколко красиви думи за това, което хората са извършили в някоя област на живота. И като си помисли човек, че това, което те са творили и градили не им се е удавало така лесно. Колко пречки, колко борби, колко невинни, героични жертви! Нима не е пред лицето ни примера на толкова учени и изследователи, които са посвещавали целия си живот за някакво откритие? Ами тези художници, скулптори, музиканти, на които природата открива своята красота, с каква майчинска любов са отхранили и дали на човечеството велики творения, които са извикали толкова хубави преживявания и минути на нямо съзерцание и вдълбочаване? И повечето от тези творци са прекарвали живота си в страдание и бедност. Но ако погледнем на живота и от друга страна, ако се взрем в хилядите майки и бащи, погълнати от своите дребни всекидневни грижи - колко труд, колко усилия, колко жертви. В това поле на работа не един писател и не един поет са намерили подвизи, достойни за перо. Не по-малко силна картина ще изпъкне пред нашите очи, когато разгледаме устройството на държавите и обществата, тези големи сдружения и големи грижи! Тук, ако хвърлим поглед на миналото, на историческия развой на човечеството, ние ще видим неизчерпаем източник от дела. Ние ще видим велики царства и империи, които са възниквали грандиозни и могъщи и са изчезвали, за да дадат място на други. И това все е плод на работата, която хората вършат. И пак повтарям, има с какво хората да се похвалят. Много, много работа са извършили. Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо". Влага той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя. Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил. Той иска постоянно да върви напред без да се обръща назад. Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет. Него го мъчи едно смътно безпокойство и едно чувство, че „особената работа" не е извършена. Дълбоко някъде той съзнава това и не иска да мисли за него. Той даже усилва своите стъпки, за да не мисли за това, докато най-после престава да мисли и навлиза съвършено в заобикалящия го житейски темп. Така става обикновено с хората. Навлезли в общия кръговрат, на тях не им остава повече време да мислят за онова „особеното", което на младини им е било най-големия импулс за работа. те и сега работят, творят, правят открития, извършват подвизи и жертви, но във всичко това, те смътно съзнават тласъкът на една сила по-голяма и по-могъща от тях. Житейският кръговъртеж ги носи и те му плащат своята дан. И незабелязано някак си, човек изведнъж се намира изправен пред последния час. Той се спира. Той вижда, че е вече вън от общото течение, на което е дал всичкото си вътрешно богатство и всичките си сили. Той е работил и много при това! Вече сили не са останали! Но чудното е там, че дълбоко някъде отвътре чувството за „особената работа" изпъква и един глас му говори, че той не е нищо извършил. Безпокойството, което той цял живот е заглушавал, изпъква в пълната си яснота. Да, той сега разбира, че не е работил!
Питаме се сега, защо човек, който с такъв жар на младини започва своята работа и цял живот я продължава, накрая иде да отрече всичко, което е вършил? Защо се натъква на това противоречие, което е един психологически факт?
Има две мистерии в човешкия живот, две големи тайни. Това са раждането и смъртта. Човекът, който през целия си живот се лута от загадка на загадка, далеч от желаната Истина, сякаш само в тези две положения се натъква на нея. В два момента той поглежда с нейните очи и в тези два момента той съзира световната лъжа. Единият истински поглед, който човек хвърля на света е положителен, а другият е отрицателен. Когато човек се ражда, Истината му говори, че той трябва да я изяви в този свят, а когато умира. Истината му казва, че всичко, което е извършил в този свят е негли една измама.
Тогава, кой в света извършва истинска работа? - Който при всички положения на живота остане верен на първото си „особено чувство".
